Подценявани сериали: The Sinner

Има много сериали и то качествени, които за съжаление не достигат до масовата аудитория. Такъв тип сериали ние наричаме подценявани. И за примери вероятно няма да ти е трудно да се сетиш. В тази поредица обръщаме внимание именно на тях. Надеждата остава, че така ще бъдат гледани от повече хора и оценени по достойнство. Започваме с The Sinner.

Накратко за The Sinner: Жанрът на The Sinner е антологична криминална драма. Сериалът оперира в сферата на антологията, защото всеки сезон представя различна история с различни герои. Антологични могат да бъдат дори сериали, които във всеки епизод ни запознават с различна история/герои. Накратко в The Sinner проследяваме детектив Хари Амброуз, който разследва тежки и неясни случаи на убийства. Интересното е, че (поне в първия сезон) не търсим кой е убиецът, а защо е убил. Успехът на сериала, който първоначално стартира с идеята за минисериал, кара излъчващата телевизия да го продължи. Има 3 излъчени сезона, всички налични в Netflix, и предстои 4-ти.

Виж още:

А сега следва мнението на ТВ Обзървъра. ВНИМАВАЙ ЗА СПОЙЛЕРИ!

Netflix не разочарова. Аз си го казвам всеки път и продължавам да се убеждавам в това. Така се случи и при The Sinner.

Защо казвам Netflix не разочарова, след като сериалът реално е на американската кабелна телевизия USA Network? Защото всъщност Netflix ми го препоръча. Ето защо.

Аз знаех за сериала и преди това, но много малко. Например, знаех, че Мат Бомър (White Collar) участва и че е някаква криминална драма. Нищо повече, нищо по-малко. В крайна сметка обаче, след като Netflix досадно ми напомняше за него през известно време, реших да му дам шанс.

Какво се случва в The Sinner и защо заслужава отделно ревю? Също така защо можем да го наречем подценяван сериал? Защо да заслужава твоето внимание? На тези и още въпроси ще се опитам да отговоря в следващите редове.

The Sinner ни показва другата страна на едно обикновено полицейско разследване на случай с убийство. Сезонът стартира трудно, бих казал, и дори малко необяснимо. Започваме с някаква сцена, неясно защо е там. След което скачаме в скучния живот на семейство с едно дете. Жената видимо не желаеща никаква близост и дори приличаща на способна на самоубийство. И след това БАМ! Неочаквано, непредсказуемо, брутално убийство. Та ние вече знаем какво се е случило, виждаме кой е участвал – тогава какво да гледаме 8 епизода? Ами не, повярвай ми, има какво. Ще гледаме, и то в захлас, защо за Бога се случи това? Какви са мотивите? Какво е предизвикало това спиращо дъха решение? И точно тук си припомних една реплика от обичания от мен сериал Hannibal, който остава в сърцата на много фенове по света. Тя гласи следното “You reconstruct the thinking of a killer. You don’t think of yourself as the killer.” Така Уил Греъм обяснява как подхожда към случаите, по които работи. Точно това прави и The Sinner. Възстановява мисленето на убиеца и отговаря на въпроса “Защо?”. И ако дотогава си мислех, че това е поредната полицейска драма, сега разбрах, че не е.

Какво още… какво още? Трябва да има още, за да се появи това ревю тук. Има! Актьорската игра. Невероятна. Запомняща се. Докосваща. Първо, страхотни признания за Джесика Бийл. Малко сълзите ѝ ми идваха повече в края, но като изключа това – аплодисменти. Неслучайно има две мега утвърждаващи номинации за ролята си – за Еми награда и за Златен Глобус. Също така, нещо, което намирам за безкрайно интересно, е, че по това време Бийл е изпълнителен продуцент на сериала. И продължава да бъде. Второ, Бил Пулман – придава определен дух на героя си, така че можеш да го разпознаеш без да го виждаш в кадър. Имам предвид дори звуците, които издава. Начинът, по който се смее. Уникален. И през цялото време ти казва – в мен има още толкова неща, които не виждаш. Сякаш всеки момент ще избухне. Като че ли е запален динамит. Да не говорим за странните му фетиши, които няма как да не ти напомнят на Чък от сериала Billions. А и не на последно място – химията между Бийл и Пулман. Рядко може да се насладим на подобна игра от екранна двойка.

А и за сцената, която споменах по-рано. Към края на сезона разбираме какъв е нейният смисъл. Не знам за теб, но аз много обичам, когато правят така в сериалите. Започват с нещо, което не разбираш – трябва малко време. После ти става едно такова приятно, че ти е направило впечатление и сега вече знаеш какво означава. Тук е добре да спомена, че през епизодите ще видиш доста от т.нар. flashbacks – сцени, които ни връщат в миналото на героя. Така след като изгледаш сезона, оставаш с усещането, че историята е изцяло завършена.

Разбира се, накрая на първия сезон аз имам известни проблеми със сериала, ако мога да ги нарека така. На мен ми хареса повече от очакваното и на финалния 8-ми епизод усещах, че искам още. В същото време знам, че няма още от тази история. Знам, че искам да продължа със сериала, но пък и осъзнавам, че вторият сезон ще ми показва нещо съвсем различно. Малко е объркващо, когато гледаш подобен сериал. Веднага се сещам за още два, които са характеризирани като антологични – Fargo и American Horror Story. Все пак, за да не те отказвам, аз ще продължа с втория сезон. Важно е да знаеш, че Пулман участва във всички сезони. Така че скачай смело и ти в света на The Sinner.

И накрая набързо искам да кажа, че съжалявам подобни сериали. Съжалявам, че не достигат до достатъчно хора. Или пък, че не откриват своята аудитория. Истината е, че сериалът не е особено популярен в България. Отделно, рейтингите му падат стремглаво с изминаването на сезоните. Критиците пък стават по-критични с всеки изминал сезон. Знаем ли.. може и да е било грешка телевизията да го продължи след първия сезон. Аз лично предстои да разбера. И вярвам, че с това ревю ще ти помогна и ти да го направиш.

А още от моите ревюта прочети тук.